Какво представляват биостимулантите и как повишават устойчивостта на културите по естествен път
Научете как биостимулантите повишават устойчивостта на културите към стрес, подобряват растежа и продуктивността на растенията и допринасят за по-устойчиви и по-ефективни земеделски практики.

Биостимулантите са продукти, които подпомагат естествени процеси при растенията, като усвояването на хранителни вещества и понасянето на стрес. Това действие не зависи от хранителните вещества, които съдържат. За земеделските стопани, агрономите и екипите по устойчивост те са възможност за поддържане на продуктивността на културите при горещини, засушаване или засоляване. Резултатът зависи от продукта, културата и условията на отглеждане.
Статията представя определението за биостимуланти, основните им категории с примери, механизмите, които подпомагат устойчивостта на културите, ограниченията, които влияят върху резултатите, и ролята на полевите данни за прецизното им прилагане.
Какво представляват биостимулантите и как действат?
Биостимулантът е вещество или микроорганизъм, който се прилага върху растенията или в ризосферата (тясната почвена зона, върху която корените и техните отделяния влияят пряко), за да стимулира естествени физиологични процеси. Регламентът на Европейския съюз относно продуктите за наторяване определя растителния биостимулант според неговата функция (1). Той стимулира процесите на хранене на растенията независимо от съдържанието на хранителни вещества в самия продукт с цел подобряване на един или повече от следните показатели:
• Ефективност на използването на хранителните вещества
• Толерантност към абиотичен стрес (причинен от фактори на неживата среда като засушаване, горещина, студ и засоляване)
• Качествени характеристики на културата
• Достъпност на хранителните вещества, задържани в почвата или ризосферата
Това функционално определение разграничава растителните биостимуланти от традиционните средства за земеделско производство. Торът доставя хранителни вещества, а биостимулантът влияе върху ефективността, с която растението ги поема, пренася и включва в обмяната на веществата. Определението ги разграничава и от продуктите за растителна защита, тъй като биостимулантите не са предназначени за пряко действие срещу неприятели или болести.
Механизмите на действие се различават според продукта. Някои съединения действат като сигнални молекули, които променят архитектурата на кореновата система. Други влияят върху ензимната активност или антиоксидантния отговор в растителните тъкани. Микроорганизмите в микробните продукти колонизират корените и околната почва, където могат да подпомогнат мобилизирането на хранителни вещества. Изследванията на конкретните механизми на действие продължават, а резултатите зависят от продукта, културата и условията на отглеждане.
Защо биостимулантите привличат внимание в съвременното земеделие?
Интересът към биостимулантите отразява няколко предизвикателства пред земеделското производство. Стопаните и компаниите от хранителната промишленост се стремят да запазят добивите и качеството, като същевременно намаляват въздействието на използваните ресурси върху околната среда.
Основните фактори са:
• Колебания в климата: Неравномерните валежи и екстремните температури могат да излагат културите по-често на абиотичен стрес през чувствителни фази от развитието им.
• Цели за ефективно използване на ресурсите: По-ефективното използване на хранителните вещества спомага за намаляване на загубите от измиване в дълбочина и повърхностен отток.
• Ангажименти за устойчивост по веригата на доставки: Компаниите за бързооборотни стоки и купувачите на земеделска продукция поставят изисквания за снабдяване от производители, които прилагат регенеративни практики и ограничават въздействието си върху околната среда.
• Приоритети за здравето на почвата: Дългосрочната продуктивност зависи от биологично активна почва с добра структура. Микробните и хумусните продукти се оценяват като част от програми за поддържане на почвеното здраве.
Биостимулантите подпомагат постигането на тези цели като допълнение към добрите агрономически практики. Те не заменят програмите за торене, напояване или растителна защита, а се включват в тях, за да подобрят реакцията на културите към прилаганите мерки.
Кои са основните видове биостимуланти в земеделието?
В научната литература биостимулантите се класифицират според произхода и състава им. В често цитирана обзорна статия в Scientia Horticulturae са описани няколко вида биостимуланти, които могат да се обединят в две основни категории: немикробни и микробни (2).
Немикробни биостимуланти
• Хуминови и фулвокиселинни вещества: Органични съединения, извлечени от хумифицирана органична материя като леонардит, торф или компост. Свързват се с по-добро развитие на корените и по-голяма достъпност на хранителните вещества в ризосферата.
• Протеинови хидролизати и аминокиселини: Продукти, получени чрез разграждане на растителни или животински белтъци. Прилагат се за подпомагане на азотната обмяна и реакцията на растенията към стрес.
• Екстракти от морски водорасли: Получават се от морски макроводорасли. Съдържат полизахариди и съединения, които регулират растежа на растенията, и се прилагат при много видове култури.
• Хитозан и сродни биополимери: Получават се от хитин. Изследва се влиянието им върху защитните реакции на растенията.
• Неорганични съединения: Полезни елементи като силиция могат да повишат толерантността на някои култури към определени стресови фактори.
Микробни биостимуланти
• Полезни гъби: Микоризните гъби образуват симбиоза с корените и разширяват зоната, от която растението може да черпи вода и фосфор. Повечето основни земеделски култури образуват микориза, но растенията от някои семейства, включително Кръстоцветни, обикновено не образуват такава.
• Полезни бактерии: Ризобактериите, които стимулират растежа на растенията, колонизират корените и влияят върху достъпността на хранителните вещества. Сред тях има щамове, които фиксират азот или разтварят фосфати. Азотфиксацията има най-голям принос при бобовите култури благодарение на симбиозата им с ризобии. При небобовите култури ползата обикновено е по-малка и зависи от щама и условията.
В търговската практика терминът „биостимулиращи торове“ се използва за продукти, които съчетават традиционен източник на хранителни вещества с биостимулант от някоя от тези категории. Според определението на ЕС заявеният ефект на биостимулиращия компонент трябва да е независим от хранителните вещества в сместа. Продукт, чието действие се дължи на съдържащите се в него хранителни вещества, се регулира като тор.
Как биостимулантите подобряват устойчивостта на културите и толерантността им към стрес?
Устойчивостта на културата е способността на растението да продължи да расте и да формира добив при стрес. Биостимулантите подпомагат тази способност чрез различни физиологични механизми. Силата на всеки ефект зависи от продукта, дозата, момента на прилагане и културата.
Реакция към абиотичен стрес
Засушаването, горещината и засоляването предизвикват оксидативен стрес в растителните клетки. Определени биостимуланти, включително някои екстракти от морски водорасли и препарати на основата на аминокиселини, се свързват с повишена антиоксидантна активност и по-добра осмотична адаптация. Тези реакции могат да ограничат клетъчните увреждания, когато стресът настъпи през чувствителни фази като цъфтежа или наливането на зърното при житните култури.
Развитие на кореновата система
По-обширната и активна коренова система подобрява достъпа до вода и хранителни вещества, особено при почви с ниска влажност или ограничено плодородие. Хумусните вещества, микоризните гъби и някои ризобактерии се свързват с растежа и функционирането на корените. По-добре развитите корени могат също да смекчат последиците от краткотраен недостиг на вода.
Поемане и ефективно използване на хранителните вещества
Биостимулантите могат да подобрят поемането и усвояването на хранителните вещества, които вече се намират в почвата. Бактериите, разтварящи фосфати, например действат върху трудноразтворимите фосфорни фракции в почвата. По-ефективното използване на хранителните вещества подпомага формирането на добива и ограничава излишъка, който иначе би попаднал в околната среда.
Качество на продукцията
При редица биостимуланти се оценява влиянието върху качествени характеристики като натрупване на захари, цвят и трайност при съхранение. Тези показатели са от значение за компаниите от хранителната промишленост, които определят изисквания за качество в договорите си за доставка.
Какви ограничения и фактори трябва да се вземат предвид при използване на биостимуланти?
Отговорното прилагане започва с реалистични очаквания. Резултатите на полето варират и няколко фактора определят дали продуктът ще донесе измерима полза.
• Променлив ефект: Резултатите зависят от вида и сорта на културата, типа почва, климата и конкретните стресови условия. Продукт, който дава добри резултати в една среда, може да няма ефект в друга.
• Момент на прилагане и доза: Важно е прилагането да съвпадне с подходящата фаза на развитие. Биостимулантите за повишаване на толерантността към стрес например обикновено се прилагат превантивно — преди очаквания стрес или при настъпването му, а не след появата на увреждания.
• Качество на продукта и доказателства: Продуктите се различават значително по състав и заявена ефикасност. Преди употреба трябва да се прегледат данните от независими изпитвания, да се провери дали резултатите са потвърдени за региона и дали продуктът отговаря на нормативните изисквания. Тъй като правилата се различават по държави и могат да се променят, трябва да се проверят актуалните местни изисквания.
• Почвена биология и съвместимост: За действието на микробните продукти са необходими жизнеспособни организми, подходящи почвени условия и съвместимост с останалите агрохимикали в резервоарната смес или програмата за третиране. При почви с много високо съдържание на достъпен фосфор степента на микоризна колонизация обикновено намалява. Някои фунгициди и неподходящите условия на съхранение могат да понижат жизнеспособността на микроорганизмите.
• Основни агрономически практики: Биостимулантите не могат да компенсират недостига на хранителни вещества, уплътняването на почвата, лошия дренаж или недостатъчното напояване. Допълнителната полза от биостимуланта зависи от начина, по който се управляват почвата и водата.
Как земеделието, основано на данни, подпомага ефективното прилагане на биостимуланти
Различията в резултатите до голяма степен се дължат на продуктите, културите и условията на отглеждане. Системните измервания помагат тези различия да се обяснят. Без количествена оценка на почвените условия, водния статус и стреса при културите е трудно да се определи къде е необходим биостимулант и дали прилагането му е дало резултат. Системите за събиране и анализ на данни подпомагат този процес в три стъпки:
• Избор на участъци: Цифровият анализ на почвата дава данни за хранителните вещества, pH и съдържанието на органична материя. Те показват как се различава почвата между участъците и къде биологичните средства или мерките за по-ефективно използване на хранителните вещества биха донесли най-голяма полза.
• Избор на момент: Наблюдението на напояването и метеорологичните условия показва кога наближават периоди с риск от стрес, така че третирането да се планира предварително.
• Проверка на резултата: Данните за добива и за състоянието на почвата и културата се сравняват между третирани и нетретирани участъци в няколко повторения. Така оценката се основава на доказателства от конкретното стопанство, а не на общи твърдения за продукта.
Системата на Doktar за цифров анализ на почвата и прецизно напояване подпомага всяка от тези стъпки, като обединява данните за почвата, водата и културите за целите на вземането на решения.
Често задавани въпроси за биостимулантите
Едно и също ли са биостимулантите и торовете?
Не. Торовете доставят хранителни вещества, необходими за растежа на културата. Биостимулантите влияят върху процеси като усвояването на хранителни вещества, реакцията към стрес и развитието на корените. Според определението на ЕС действието им е независимо от съдържанието на хранителни вещества в тях. На практика торовете и биостимулантите често се прилагат заедно, а някои продукти съчетават двете функции.
Действат ли биостимулантите при всички видове култури?
Биостимуланти са изпитвани при полски култури, зеленчуци, овощни дървета и лозя, но резултатите не са еднакви. Ефикасността зависи от категорията на продукта, вида на културата, фазата на развитие и условията на средата. Микоризните продукти например имат ограничено приложение при култури, които обикновено не образуват микориза, като кръстоцветните. Най-надежден ориентир при избора са данните от изпитвания на съответната култура в конкретния регион.
Как земеделските стопани могат да измерят ефективността на биостимулантите?
Ефективността се оценява най-добре чрез контролирано сравнение. На практика това включва следните стъпки:
• Оставете нетретирани контролни ивици в същото поле, разположени на случаен принцип и в няколко повторения.
• Използвайте един и същ сорт, една и съща дата на сеитба или засаждане и еднакви агротехнически практики за третираните и нетретираните ивици.
• Записвайте почвените условия, напояването и метеорологичните условия и за двете групи ивици.
• При прибиране на реколтата сравнете добива, качествените показатели и състоянието на културата. През вегетацията проследявайте показатели като интензивността на зеленото оцветяване на посева или съдържанието на хранителни вещества в растителните тъкани.
• Повторете сравнението през няколко сезона, за да отчетете изменчивостта на условията.
Биостимулантите повишават устойчивостта на културите, когато са подбрани според конкретната култура, стресовия фактор и фазата на развитие. Ползата им се преценява по данните: кога наближава период на стрес, как реагира културата и дали третирането носи възвръщаемост. Системното наблюдение на развитието на културите дава поредица от измервания, които отговарят на тези въпроси, вместо оценката да се основава на една стойност в края на сезона.
Doktar осигурява такова наблюдение чрез своята камера за проследяване на фенологичните фази на културите. PhenoCam заснема изображения с висока разделителна способност през равни интервали и подава сигнали при отклонение от очаквания ход на развитие. При изпитвания на биостимуланти това позволява третираните и нетретираните участъци да се сравняват във всяка фаза на развитие. Така изборът на продукт, момент на прилагане и доза се основава на полеви данни. За да подобрите възвръщаемостта от биостимулантите и да поддържате устойчиво производство с измерими резултати, разгледайте решенията на Doktar.
Източници:
(1) Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз. (2019). Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване и за изменение на регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕО) № 1107/2009 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2003/2003. Официален вестник на Европейския съюз, L 170, 1–114. https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2019/1009/oj/eng
(2) du Jardin, P. (2015). Растителни биостимуланти: определение, концепция, основни категории и нормативна уредба. Scientia Horticulturae, 196, 3–14. https://doi.org/10.1016/j.scienta.2015.09.021






