Емисии от селското стопанство: решения за устойчиво земеделие, основани на данни
Научете повече за емисиите от селското стопанство, за влиянието им върху устойчивостта и за това как решенията, базирани на данни, могат да помогнат на земеделските производители да измерват и намаляват емисиите си.

Емисиите от селското стопанство са ключов въпрос за земеделските стопани, хранителните компании и регулаторните органи. Селското стопанство генерира значителен дял от световните емисии на парникови газове, затова натискът за тяхното измерване и намаляване нараства по цялата верига на стойността. По данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) през 2023 г. емисиите от агрохранителните системи са достигнали 16,5 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2eq). Тези системи обхващат земеделското производство, промените в земеползването и дейностите преди и след производството в стопанството. На тях се пада около една трета от всички емисии, причинени от човешката дейност в световен мащаб (1).
В статията се разглеждат източниците на емисии от селското стопанство, методите за измерването им и стратегиите за тяхното намаляване въз основа на данни.
Какво представляват емисиите от селското стопанство и какви са техните източници?
Емисиите от селското стопанство са парниковите газове, които се отделят при отглеждането на култури и животни, при преобразуването на земи с цел разширяване на земеделските площи и при свързаните със земеделието промишлени и логистични дейности. Емисиите включват основно три газа:
• Метан (CH4): Образува се от метаногенни микроорганизми при разграждането на органична материя в анаеробни условия. Основните източници в селското стопанство са чревната ферментация при говедата и другите преживни животни, съхранението на оборски тор в течна или полутечна форма и залетите с вода оризища.
• Диазотен оксид (N2O): Отделя се пряко при нитрификация и денитрификация, когато почвените микроорганизми преобразуват азота от синтетични торове, оборски тор, екскременти на пасящи животни и растителни остатъци. Непреките емисии на N2O възникват извън полето, след като азотът го напусне под формата на амоняк и азотни оксиди, които се отлагат другаде, или на нитрати, които се измиват в подпочвените води и водните течения. Допълнителен източник на N2O е съхраняваният оборски тор.
• Въглероден диоксид (CO2): Отделя се при промени в земеползването, при загуба на почвен органичен въглерод вследствие на стопанисването на обработваеми земи и отводняването на органични почви, както и при внасяне на вар и карбамид. Изгарянето на горива в стопанството води до допълнителни преки емисии на CO2. Закупената електроенергия е източник на непреки емисии, които възникват на мястото на нейното производство.
ФАО разпределя общите емисии за 2023 г. в три групи: 49% се дължат на растениевъдството и животновъдството в самите стопанства, 32% — на дейности преди и след земеделското производство, като производство на торове, преработка и транспорт, а 19% — на промени в земеползването (1). Данните показват, че въглеродните емисии, свързани със селското стопанство, не се ограничават до полето.
Защо емисиите от селското стопанство придобиват все по-голямо значение за земеделските стопани и хранителните компании?
Четири фактора правят отчитането на въглеродните емисии от селското стопанство все по-важно за стопаните и компаниите в сектора на храните и напитките:
• Дял в емисиите на метан: По данни на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Коалицията за климата и чистия въздух (CCAC) около 42% от антропогенните емисии на метан се дължат на селското стопанство, 38% — на енергетиката, а 20% — на отпадъците (2). Затова намаляването на емисиите на метан от селското стопанство е от ключово значение за Глобалния ангажимент за метана, чиято цел е до 2030 г. емисиите да бъдат поне с 30% под нивата от 2020 г.
• Принос към затоплянето: Около 30% от глобалното затопляне от прединдустриалната епоха насам се дължи на метана (3).
• Правила за отчитане: На 30 януари 2026 г. GHG Protocol публикува своя Стандарт за емисиите и поглъщанията в сектора на земеползването, който влиза в сила на 1 януари 2027 г. Това е първият стандарт на GHG Protocol с изисквания за проследимост на емисиите от обхват 3 (4).
• Определяне на цели: Съгласно насоките на инициативата Science Based Targets initiative (SBTi) за горите, земеползването и селското стопанство (FLAG) компаниите, които произвеждат храни, преработват храни и напитки или продават храни на дребно, трябва да определят цели, свързани със земеползването. Същото важи за всяка компания, чиито емисии по FLAG надхвърлят 20% от общите ѝ емисии (5).
За земеделските стопани това вероятно ще означава по-чести искания за данни от купувачите. За хранителните компании, които прилагат съответните рамки за отчитане или определяне на цели, нараства необходимостта да отчитат емисиите, свързани с доставчиците им.
Какво представляват емисиите от обхват 3 в селското стопанство?
Според GHG Protocol в обхват 1 попадат преките емисии, в обхват 2 — емисиите от закупена енергия, а в обхват 3 — всички останали непреки емисии по веригата на стойността, разделени в 15 категории (6). В селското стопанство класифицирането на емисиите в обхват 3 зависи от това кой ги отчита. Стопанство, което обработва собствената си земя, отчита емисиите от полето в обхват 1, а производител на храни, който купува реколтата, отчита същите емисии в обхват 3 (7).
Примери за емисии от обхват 3 по земеделската верига на стойността:
• Категория 1: Закупени стоки и услуги — зърно, мляко, захар или плодове, закупени от хранителна компания, както и торове или продукти за растителна защита, закупени от стопанство. Емисиите се измерват от добива на суровините до изхода на производствения обект.
• Категория 4: Транспорт и дистрибуция нагоре по веригата — например превоз на прибраната реколта до преработвателни предприятия.
• Категория 10: Преработка на продадени продукти — смилане, рафиниране или друга преработка на дадена съставка от клиент надолу по веригата.
• Категория 15: Инвестиции — емисии, свързани със земеделски кредити и дялови участия в портфейла на финансова институция (6).
Как се измерват и отчитат емисиите от селското стопанство?
Надеждното отчитане следва рамка за измерване, отчитане и проверка (MRV). Чрез измерването се определя количеството на емисиите, при отчитането то се документира в стандартен формат, а независимата проверка потвърждава точността на данните.
Основни методи за измерване и стандарти
Повечето инвентаризации на емисиите използват три взаимно допълващи се източника на данни:
• Методологични нива на IPCC: При ниво 1 се използват емисионни фактори по подразбиране, при ниво 2 — фактори, специфични за дадена държава или регион, а при ниво 3 — модели или преки измервания (8).
• Стандарти за отчитане: Корпоративният стандарт, Стандартът за обхват 3 и Стандартът за емисиите и поглъщанията в сектора на земеползването на GHG Protocol определят границите и правилата за корпоративните инвентаризации.
• Данни за дейността: Данните за вида на тора и торовата норма, броя на животните, фуражите, управлението на оборския тор, почвообработката и режима на напояване се използват за изчисляване на емисиите чрез умножаване на количествените показатели по съответните емисионни фактори.
• Почвени проби и сензорни измервания: Лабораторните анализи и сензорите на полето служат за определяне на изходните нива на органичен въглерод и хранителни елементи в почвата.
• Дистанционни наблюдения и моделиране: Сателитните изображения показват промените в земното покритие, а моделите, описващи протичащите процеси, запълват пропуските там, където прякото измерване е трудно осъществимо.
Трудности при проследяването на емисиите на ниво стопанство
Няколко практически фактора правят проследяването на емисиите на ниво стопанство по-сложно, отколкото изглежда на пръв поглед:
• Пространствена изменчивост: Механичният състав на почвата, съдържанието на органична материя и условията за отводняване често се различават дори в рамките на едно поле. Затова малък брой проби може да даде погрешна представа за цялата площ.
• Бавни промени и краткотрайни пикове: Съдържанието на органичен въглерод в почвата се променя бавно. Поради естествените колебания и грешката на измерване могат да минат години, преди да се установи реална промяна. Емисиите на диазотен оксид, напротив, достигат краткотрайни пикове, обикновено след торене, последвано от обилен дъжд или напояване.
• Емисионни фактори по подразбиране: Тези стойности отразяват общи климатични условия и категории земеделски практики, но не и местните особености на почвата, времето и начина на стопанисване. Това увеличава несигурността на оценките.
• Разнородни доставчици: Хранителните компании се снабдяват от много стопанства, всяко от които води документацията си по различен начин.
• Разходи и честота: Традиционните системи за MRV разчитат на ръчно вземане на проби и периодични посещения на място. Това увеличава разходите и оставя периоди без данни между измерванията.
Кои стратегии, основани на данни, помагат за намаляване на емисиите от селското стопанство?
Стратегиите за намаляване на емисиите са най-ефективни, когато са насочени към най-големия местен източник. За определянето му са необходими измерени изходни стойности, а не средни стойности за региона.
• Управление на азотното торене: Анализът на почвата и моделирането на потребностите на културата помагат да се определи колко азот да се внесе, от какъв източник, кога и къде. Когато внесеното количество надвишава това, което растенията усвояват, съобразяването на торовата норма с потребностите им ограничава излишъка на азот, който може да се загуби чрез денитрификация и измиване. Така се намаляват емисиите на N2O, без да се застрашава добивът.
• Планиране на напояването: Данните за почвената влажност позволяват поливките да се съобразят с потребностите на културата. Избягването на прекомерното напояване ограничава недостига на кислород в почвата, който благоприятства денитрификацията.
• Управление на водата в оризищата: UNEP посочва управлението на водата при отглеждането на ориз като една от наличните мерки за намаляване на метановите емисии (9). Когато водното ниво може да се контролира, често се редуват заливане и просушаване. Агрономите обаче следят емисиите на N2O, тъй като през периодите на просушаване може да се отделя повече диазотен оксид.
• Програми в животновъдството: Фуражните добавки и подобрената селекция са насочени към намаляване на метана от чревната ферментация (9).
• Практики за увеличаване на почвения въглерод: Покривните култури, намалената почвообработка и внасянето на органични подобрители могат да повишат съдържанието на органичен въглерод в почвата. Натрупването зависи от почвата и климата, постепенно достига предел и може да се обърне при промяна на практиките. Затова резултатите трябва да се проверяват чрез повторно вземане на проби на една и съща дълбочина.
• Групиране на доставчиците: Първичните данни от стопанствата на доставчиците показват къде емисиите са най-високи и помагат инвестициите да се насочат към практиките с най-голям ефект. Стандартът за емисиите и поглъщанията в сектора на земеползването въвежда проследимост за обхват 3, така че компаниите да могат да работят с доставчиците си за намаляване на емисиите (4).
Как технологиите подпомагат наблюдението и намаляването на емисиите
Цифровото наблюдение заменя отделните периодични наблюдения с непрекъснати и съпоставими записи. Цифровите системи за MRV използват дистанционни наблюдения, автоматизирани сензори и платформи за данни, за да увеличат честотата на измерванията и да уеднаквят събирането на данни.
• Сателитни изображения: Позволяват многократно наблюдение на промените в земното покритие и растителността на големи площи.
• Почвени сензори: Осигуряват непрекъснати измервания на място, които допълват сателитните наблюдения с данни за условията на полето.
• Цифров анализ на почвата: Определя изходните нива на хранителни елементи и въглерод за всяко поле и така подпомага избора на торови норми.
• Платформи за данни: Обобщават данните автоматично, като запазват възможността всяка стойност да бъде проследена до източника ѝ.
• Модели: Запълват пропуските с оценки, чиято валидност се проверява чрез данни от полето.
Заедно тези инструменти осигуряват документация, която може да издържи независима проверка — изискване както за инвентаризациите на емисиите от обхват 3, така и за въглеродните проекти.
Често задавани въпроси за емисиите от селското стопанство
Кой е най-големият източник на емисии в селското стопанство?
Отговорът зависи от границите на отчитане. Според ФАО животновъдството има най-голям дял в световните емисии от агрохранителните системи през 2023 г. (1). Чревната ферментация, отглеждането на ориз и управлението на оборския тор са източници на по-голямата част от метана в селското стопанство (2). Подреждането на източниците по дял зависи от региона, вида на продукта и приложените граници на отчитане.
Как земеделските стопани могат да намалят въглеродния си отпечатък?
Стопаните могат да намалят въглеродните емисии, като започнат от източниците, за които разполагат с измервания:
• Анализирайте почвата, преди да определите нормата на азотно торене, и внасяйте азот според потребностите на културата.
• Планирайте напояването въз основа на данни за почвената влажност, за да избегнете преовлажняването.
• При отглеждането на ориз редувайте заливане и просушаване и следете емисиите на N2O.
• В животновъдните стопанства прегледайте програмите за хранене и селекция (9).
• Водете записи за вложените ресурси, почвообработката и напояването за целите на отчитането и потвърждавайте увеличението на почвения въглерод чрез повторно вземане на проби.
Защо хранителните компании изискват от стопаните данни за емисиите от обхват 3?
Когато хранителна компания закупува земеделски суровини, свързаните с тях емисии от стопанствата се включват в нейната инвентаризация за обхват 3. Ако липсват данни за конкретен доставчик, купувачът може да използва емисионни фактори от вторични източници (6) (7). Изискванията за проследимост за обхват 3 и целите на SBTi по FLAG повишават очакванията към качеството на данните в тези инвентаризации (4) (5). Данните от конкретните доставчици заменят факторите по подразбиране и позволяват проверените практики на стопанствата да се отразят в резултатите на купувача.
За хранителните компании, агробизнеса и екипите по устойчивост данните от доставчиците се превръщат в основа за надеждно отчитане на емисиите. Намаляването на емисиите от селското стопанство започва с измервания, които могат да бъдат проверени. На този принцип се основава работата на Doktar.
Doktar прилага рамката MRV: наблюденията на полето и записите за дейността на стопанствата служат за документирано изчисляване и отчитане на емисиите, а доказателствата са на разположение за независима проверка. Като събира данни за състоянието на почвата, водата и културите на всяко поле, Doktar документира ежедневната работа на стопанствата с проследими до източника записи, които подпомагат отчитането по обхват 3. Цифровата инфраструктура на Doktar обединява събрани по единен начин данни от много стопанства, така че разпокъсаните оценки се заменят със съпоставими записи.
Източници:
(1) Организация на ООН по прехрана и земеделие. (октомври 2025 г.). Емисии на парникови газове от агрохранителните системи: световни и регионални тенденции и тенденции по държави, 2001–2023 г. https://www.fao.org/statistics/highlights-archive/highlights detail/greenhouse-gas-emissions-from-agrifood-systems.-global--regional-and country-trends--2001-2023
(2) Програма на ООН за околната среда и Коалиция за климата и чистия въздух. (2025 г.). Световен доклад за състоянието на емисиите на метан за 2025 г. https://www.ccacoalition.org/content/global methane-status-report-2025
(3) Програма на ООН за околната среда. (без дата). Емисиите на метан допринасят за изменението на климата. Как можем да ги намалим? https://unep.org/news-and stories/story/methane-emissions-are-driving-climate-change-heres-how-reduce-them
(4) GHG Protocol. (30 януари 2026 г., а). Съобщение: GHG Protocol представя първия си световен стандарт за корпоративно отчитане на емисиите и поглъщанията в сектора на земеползването [съобщение за медиите]. https://ghgprotocol.org/index.php/blog/release-ghg-protocol launches-its-first-ever-global-standard-corporate-accounting-land-sector
(5) Ramboll. (без дата). Декарбонизация за постигане на нетни нулеви емисии: цели по FLAG и преодоляване на трудностите. https://www.ramboll.com/en-us/insights/decarbonise-for-net-zero/flag-targets overcoming-challenges
(6) Институт за световните ресурси и Световен бизнес съвет за устойчиво развитие. (2011 г.). Стандарт за изчисляване и отчитане на емисиите по корпоративната верига на стойността (обхват 3). Greenhouse Gas Protocol.
https://ghgprotocol.org/sites/default/files/standards/Corporate-Value-Chain Accounting-Reporing-Standard-EReader_041613_0.pdf
(7) GHG Protocol. (2026 г., б). Стандарт за емисиите и поглъщанията в сектора на земеползването (версия 1.1). https://ghgprotocol.org/sites/default/files/2026-06/Land-Sector-and-Removals Standard-v1.1.pdf
(8) Междуправителствен комитет по изменение на климата. (2019 г.). Актуализация от 2019 г. на Насоките на IPCC от 2006 г. за национални инвентаризации на парникови газове: том 4. Селско стопанство, горско стопанство и други видове земеползване (ред. E. Calvo Buendia, K. Tanabe, A. Kranjc, J. Baasansuren, M. Fukuda, S. Ngarize, A. Osako, Y. Pyrozhenko, P. Shermanau и S. Federici). IPCC. https://www.ipcc-nggip.iges.or.jp/public/2019rf/pdf/4_Volume4/19R_V4_Ch01_Introduction.pdf
(9) Down To Earth. (ноември 2025 г.). Световният доклад за метана предупреждава за растящи емисии, но очертава възможности за напредък до 2030 г.
https://www.downtoearth.org.in/amp/story/climate-change/global-methane-status report-warns-of-rising-emissions-but-charts-path-to-2030-progress






